Грешна жена
Нощта я съблече с ледени пръсти,
а полъх от вятъра свещите разбуди,
във тъмно загатната свети луната,
звездите еротика рисуваха луди...
Отпусната беше душата тъй грешна,
а спомени пареха клади от страст,
сенките бледи - единствени дрехи,
скриха във тъмното пламнал екстаз.
В стаята тиха картинно прииждаха,
моменти на дръзки стенания мокри,
ръцете сами до желаното стигаха,
устните шепнат кънтящите вопли.
Небето във сиво наплете завеси,
пламнала страст закриха в нощта,
загадъчно скрита - луната поднесе...
дар от самотност на грешна жена.
© Георги Зафиров All rights reserved.
