Tи вярваш ли, че за омраза сме родени?
Че злобата е най-добрата ни черта?
Че недостатъчно бездушни сме, студени?
Ти искрен ли си? Вярваш ли в това?
Ти вярваш ли, че завистта е чудодейна,
че тя е някакъв трамплин,
изстрелващ ни във орбита неземна?
По този път ли трябва да вървим?
И според тебе докъде ще стигнем?
Кажи ми! Колко дълго ще летим?
Не трябва ли човещината да събудим?
Не е ли време да се приземим?
© Детелина Стефанова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
