Tи вярваш ли, че за омраза сме родени?
Че злобата е най-добрата ни черта?
Че недостатъчно бездушни сме, студени?
Ти искрен ли си? Вярваш ли в това?
Ти вярваш ли, че завистта е чудодейна,
че тя е някакъв трамплин,
изстрелващ ни във орбита неземна?
По този път ли трябва да вървим?
И според тебе докъде ще стигнем?
Кажи ми! Колко дълго ще летим?
Не трябва ли човещината да събудим?
Не е ли време да се приземим?
© Детелина Стефанова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
