Грешна съм, Господи, грешна съм...
Грешна съм, Господи, грешна съм! Чак ми се плаче...
Толкова грешна, че... даже не ми се говори!
А ти – недочакал в неделя да падне и здрача –
слизаш по вишневи клони – при мене, на двора!
После – притихваш във младите клони на бора.
В тревата под мене, в крилете на птиците – дишаш...
Грешна съм, Боже! По-грешна от лошите хора...
А Ти ми побутваш писалка... И искаш да пиша!
Грешна съм, Боже, махни ме! Еднакво обичам –
Теб, и палача си! Хляба... И – де, що са котки!
В мъжки сърца като лава гореща се стичам...
И прекалявам редовно с цигари, и водка.
Грешна съм, Господи! Даже и в църква не влизам!
В тревата под мене ми стига да чувам как дишаш...
Когато ми трябваш – разкъсвам и рана, и риза!
Излизам под вишната стара. И сядам да пиша!
Грешна съм, знаеш... Понякога дявол ме взема!
Тогава ми пада (за кратко) перде пред окото...
Добре си ми взел от акъла – да пиша поеми.
Но, защо си ми дал – да обичам за десет живота?!
ГРЕШНА СЪМ, ГОСПОДИ, ГРЕШНА СЪМ... Честно Ти казвам!
В петък намина и Юда (преди да Те разпнат)
Пихме по две... И, понеже не мога да мразя –
го прегърнах!
И заплакахме двамата...
© Гълъбина Митева All rights reserved.
Много въздействащ стих, ама много...Верно те е целунал Господ, а ти целуваш чрез стиховете си...пречистващи са някак...Благодаря ти!
