Грешник
Под ударите на сърцето ти разтапям се,
подобно сняг – под розата червена.
Но за мен усмивката ти радост е,
достигнала до мислите – вглъбена.
И пак – подобно на мечта политам,
като грешникът – към божий ръце.
И нейде над дъждец – в дъга се вплитам,
която цвят е искала от влюбеното ти лице.
Дори приспивно багрите сънувам,
когато страст съм притаил вдън душа.
А теб кога ще мога да целувам?
Не ме оставяй в пареща сълза.
Гласът ти слушам – онемявам,
преглъщам думите ти като изворна вода
и ден за ден – подобно грешник преживявам,
описан във писателска творба.
И грешник съм,
подобно цвете – раснещо в полето.
И грешен съм,
подобно на вечерницата – грейнала в небето.
© Николай Стойчев All rights reserved.
