Защо си мислех, че ще мога да те имам

дори само за тази нощ, изцяло грешна?!

Защо си мислех, че ще мога да мечтая

да те докосвам,

да те усещам,

да се изгубя в очите ти, защо?!

Защо си мислех, че мога

да заема мястото ù в сърцето ти?!

Защо успя да влезеш в мислите ми

и да превземеш съзнанието ми?!

Защо?!

Сега седя сама и се питам непрестанно...

Лутам се между стените в търсене на отговори...

Отговори, отекващи в душата ми,

отговори, които съзнанието ми не приема...