Как ми се случи, как не подмина?
Дявол ли беше, влязъл във мене?
Лято ли търсех в студената зима?
Младост ли връщах, ей тъй - без време?
Грижи ли нямах, че нови търсех?
Време ли имах за друг да мисля?
Очи ли нямах през теб да видя
какво ме чака - това ли исках?
Всичко у мене ти преобърна.
Обсеби нощите, обсеби дните.
Късно е вече назад да се върна,
да те забравя, да не те искам.
© Генка All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
