Как ми се случи, как не подмина?
Дявол ли беше, влязъл във мене?
Лято ли търсех в студената зима?
Младост ли връщах, ей тъй - без време?
Грижи ли нямах, че нови търсех?
Време ли имах за друг да мисля?
Очи ли нямах през теб да видя
какво ме чака - това ли исках?
Всичко у мене ти преобърна.
Обсеби нощите, обсеби дните.
Късно е вече назад да се върна,
да те забравя, да не те искам.
© Генка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
