Гроздове
Засядат облаците на запивка в лозето
измежду редовете, дето сме играли.
Не тегнат мисли, топли като гроздове,
прескача вятърът с износени сандали.
През есента от болка скърца къщата.
Студът се свива в кухнята на топло.
Прозорецът следи намръщен
една самотна престаряла котка.
Към входа тичам да докосна хляба си,
утъпканата ивица на прага,
пръстта, затъкната в основите -
от там, където няма да избягаме.
Животът върза погледа ми в двора -
като пазач във сивкав правоъгълник.
Жив плет ще засяда от поколения и хора,
за да останат камъни по ъглите.
28.09.12
© Елица Кръстева All rights reserved.
