Jan 3, 2007, 12:29 PM
ГРОЗНОТО ПАТЕ
Отвикнах да бъда обичана! Хората
преминаваха сякаш през мен (като хали).
Помагах, раздавах се, единствено злобата
виждах в лицата им, която ги галеше.
Пердетa в очите си имаха, тежки завеси
в сърцата пуснати злобно.
Луната, приличаща на чудна принцеса,
в такива мигове сякаш беше отровна.
И когато мислех, че безнадеждно сама съм,
ръцете ми откриха образът мил.
От грозното пате в лебед прекрасен
превърнах се. Твоят плам ме бе сътворил.
преминаваха сякаш през мен (като хали).
Помагах, раздавах се, единствено злобата
виждах в лицата им, която ги галеше.
Пердетa в очите си имаха, тежки завеси
в сърцата пуснати злобно.
Луната, приличаща на чудна принцеса,
в такива мигове сякаш беше отровна.
И когато мислех, че безнадеждно сама съм,
ръцете ми откриха образът мил.
От грозното пате в лебед прекрасен
превърнах се. Твоят плам ме бе сътворил.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Само едно мога да кажа: БРАВО, Сияна!
-
Красота! Ама как иначе, любовта прави чудеса. Браво, миличка!
-
Благодаря ви приятели!
Прегръщам ви! -
Невероятен стих!Браво!Поздрав!
-
Но, да са и с добри герои
Като теб, мила!!!
Поздрави! -
браво!!! ей такива приказки да има повече ще катурнат всичката омраза и лошотия у човекоподобията...
-
Чудесен стих, Сияна!!!
Остани си вечно красив лебед!!!
Поздрави!!! -
Всеки веднъж сетил любовта
превръща в лебед своята душа.
Поздрав и усмивка за стиха. -
От грозното пате в лебед прекрасен
превърнах се. Твоят плам ме бе сътворил.
* * *
Любовта прави чудеса!
Силна е идеята, посланието, което си разкрила чрез думите си! Браво, Сияна!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
