Груйо, който живее в една пряка на "Витошка"
А пък мен всеки ден
ме причаква един...
И съвсем не бездомен,
но нагъл.
Той приклещва ме
точно когато с ръка
съм отчупила някакъв залък.
Има стълби току от трамвая.
По тях
той, приклекнал, ме дебне,
настойчив.
Вледенявам се. Спирам.
И шепна без глас:
"Господи, моля те, успокой се!"
И така си стоим -
той пристъпя напред,
аз едва правя леко движение;
той присяда и чака.
Чака той! Чака мен.
Закъснявам за работа. Дреме му!
Много леко изплювам
от залъка мек,
загорчал ми безвкусно
в устата.
Той го лапва, с опашката маха.
Стаен
е страхът ми
в душата, горката.
Правя крачка встрани;
той ме гледа с откос;
правя втора,
говоря му нежно.
Махва вяло с опашка,
подушва ме с нос
и в съседната порта изчезва.
© Павлина Гатева All rights reserved.
