ГРЯХ
Какво се случи?
Защо постъпих така?
Нима съм чудовище?
Не се ли научих да бъда добра?
Не ми ли стигаш само ти?
Не го обичам,а отново прекалих.
И плаках...и виках...крещях от болка аз.
Ако можех щях да върна времето назад.
Но не мога!
Думите...целувките...всичко си стои.
А аз плача и се опитвам греха да промия със сълзи.
Грях стар като самия свят.
Грях по-силен и от най-свирепия гняв.
Знам нищо не е същото.
Не си същият и ти.
Ако някога разбереш...
ще съм наи-голямото чудовище в твойте очи.
© Ванина All rights reserved.
