Feb 11, 2023, 2:28 PM

Гръм 

  Poetry » Love, Other
564 1 0

Нейде надалеч от тихия полъх, гръм се понесе,
разнесе се като ветрец.
Птичка разпърха криле и до мене кацна да запее.
Пее, а с думи ми говори. Разказва...
Паднал е някъде убит, от пушка с куршум пробит.
Рана от гърди кърви, нозете в прахта,
очите гледат небесните цветя.
С последен дъх на моята птичка шепти...
Моят любим с мене, чрез нея ще се прости.
Гръм...небесните цветя се отрониха като момински сълзи.
Птичката намокриха, разпърха се...под косите ми
подслон се подслони и запя.
С човешки думи заговори ми.
Моят любим на ухо, чрез нея ми шепти.
Плаче небето с момини сълзи, гърми с любимия глас.
За мене държи! При него вика ме да ида...
Тъжи´, че обет е дал, до мене в живота да върви.
Обет е даден и от мене за него, да го чакам до смъртта.
Гръм да гърми - тупан и гайда обещани.
Небесни цветя като момини сълзи да се сипят - 
възгласи, жито и ориз като вятър разпиляни.
Под бяло сватбено венчило няма да се забуля...
в черната земя като на сватбено ложе до любимия си ще легна.
Запей ми птичке!
Надалече пърхай, отлети. Разказвай...
Тоз завет ми изпълни!

21.12.2022г.

© Цветомира Тошева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??