Грънци за Цар Дроздобрад

Poetry » Other

566 0 1

На сергията за илюзии
аз направо ще питам: "Колко?".
Иззад ъгълчето на устните
се изплъзват мустак от котка

и припламващата преструвка
под притворените клепачи.
Аз ще питам направо: "Другата?"
и ще чакам... за да заплача.

А през скъсаното платнище
ще прониква дъждът от думи,
но ще чувам само "Обичам те",
изсвистявано, изпод гумите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0