Гугутката
Тая сутрин пак се появи.
Бях забравила за нея -
нямаше дори вода в паницата.
Стреснах се, какво се промени,
втренчено ме гледа със очици,
сякаш са сачми.
Хранила съм гълъби преди.
Даже със размер на бройлери
кацаха край мен, по раменете
и главата ми -
на най-италианския площад.
Вечна красота, алъш-вериш,
глобално дишане, разгул,
а днес печал неизразима и сълзи.
Птицата на тесния балкон
защо без порция оставих?
Въздухът не стига и във моя дом,
а тя се върна нещо важно да подскаже.
Погледът ми облачен да проясни,
моста към небето
с полет да покаже.
© Христина Комаревска All rights reserved.
