Тая сутрин пак се появи.

Бях забравила за нея -

нямаше дори вода в паницата.

Стреснах се, какво се промени,

втренчено ме гледа със очици,

сякаш са сачми.

Хранила съм гълъби преди.

Даже със размер на бройлери

кацаха край мен, по раменете

и главата ми -

на най-италианския площад.

Вечна красота, алъш-вериш,

глобално дишане, разгул,

а днес печал неизразима и сълзи.

Птицата на тесния балкон

защо без порция оставих?

Въздухът не стига и във моя дом,

а тя се върна нещо важно да подскаже.

Погледът ми облачен да проясни,

моста към небето

с полет да покаже.