Feb 26, 2007, 9:44 PM

ГЪЛЪБ, УСТРЕМЕН КЪМ НЕБЕТО

  Poetry
805 0 4



                    ГЪЛЪБ, УСТРЕМЕН КЪМ НЕБЕТО

 

 

Всяка нова мечта

щом към небето полита,

ти изпрати я в нощта.

За нищо друго не питай.

Всеки лъч свобода,

който докосва очите -

наша свята съдба,

дарена ни от звездите.

 

 

Ти разстели ми жар,

аз кротко ще те следвам.

Сърцето, което бие за двама,

ще затрепти с любов.

И твоят слънчев дар

в небето ще последвам.

Подай ми го без капка измама,

усетил пролетен зов.

 

 

Както гълъбът бял,

който нагоре полита,

безмерна любов и радост

искам с теб да изпитам.

Както гълъбът бял,

който стига сега звездите,

ти докосни ги, любими,

докрай покорявай мечтите.

 

 

Всяка нова мечта

щом към небето полита,

ти изпрати я в нощта.

За нищо друго не питай.

Всеки лъч свобода,

който докосва очите -

наша свята съдба,

дарена ни от звездите.

 

 

 

La Paloma

 

23.02.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...