Hа сонетите ми римата
Понякога до кости ме протрива,
ръждивата стомана, на доспехите,
а женски хитринки не ми отиват,
и тривиално прости са утехите,
които в твойте ириси намирам,
измислено по балове обичане
и рицарски турнири не планирам,
че капна ми кобилата, от тичане.
Понякога съм нежна, бледа дама,
корсетът ми колосан и изгладен е
Но ти не се надявай, скъпи няма,
да се пребия - с някое припадане.
Понякога съм сложна, много сложна,
крада ти времето, съня и името.
Обичам те! - две думи невъзможни,
напасват на сонетите ми римата.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
