Hай - свидното
Макар да зная, че е много рано,
ще изплета гергьовският венец.
И вместо кръвнината обещана,
стихът ми ще е жертвен бял агнец.
Ще вплитам цвят и песен, и мъниста,
душица плаха, чиста - от скорец,
гергьовчето от обич ще разлистя,
от милост ще прогледне и слепец.
Език ще му извая - от камбана
и глухият ще чуе този гръм,
покорен роб на думите ще стана,
дори светица. Нищо, че не съм.
И огнен залез - над полета голи
ще озари небето и с кръвта
на моят стих. За милост ще се моли,
най - свидното си жертвам - любовта...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
