Hай-святите неща
Притваря слънце сънени очи,
лозята будят песен, смях, гълчава
по устни тръпни виното запява.
Косарчето, лозарю наточѝ.
Зарежеш ли лозите – спри се морен,
залей с виното жилавия корен.
Сега да бъде, както и преди,
лозата стара пак да преродѝ.
Вдигни котлето пий и споменѝ
душите светли и спомни дедите,
че в твойто вино знай заветът скрит е,
за българските светли бъднини.
Подвий нозе, падни пред Бога ничком,
благодари – във виното е всичко –
и дом, и род – най-святите неща,
що свети Трифон нявга завеща.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
