Хайде днес да се напием
Хайде днес да се напием-
радост буйна да добием
и да бъдем пак другари,
че света с вас владеем,
а пък стиховете стари
заедно ще проумеем,
че остана ли си единак,
ще се чувствам истински глупак!
Песен буйна ще подхвана-
друго май не ни остана
и ще тръгнем в летен зной
с чувството ни благодатно
да потърсим сладостен покой
в приятелството златно-
смисъл драг ще си намерим,
няма все да се чумерим.
Виждам тук един студент, засмян-
той изглежда вече е пиян:
ще го обявиме за мъдрец
и понеже е добър студент,
а е още мил и хубавец,
на софрата ще е Президент
с правото да ни налива,
умно – без да го разлива!?
Тостът ми е деликатен
с привкус винен – ароматен:
домакинът ще почерпи-
вече виждам чаши чисти,
а събралите се шерпи
са усмихнати, лъчисти,
че навлизаме в обрат,
всеки чувства другия за брат.
Първа глътка – с прохлада
носи милата наслада
и в ръце с пълни чаши,
мислейки за нашите предци,
чувстваме се богаташи
и обкичваме се с венци,
че започваме да пеем,
за което се гордеем.
Чашите ни драги, напълни –
радост в душите ни кълни…
Празните бутилки събери
и не ставай повече ленив:
тук ще бъдем всички до зори,
да не секва тоз поток пенлив,
а онази хубавица
я посочвам аз за жрица.
Аз пред нея съм в поклон,
нищо че съм Аполон
и чрез тоста ни сърдечен,
правен само в стихове,
тръгваме в път човечен,
опрощаващ стари грехове,
че с прагматичната наука
няма да допуснем скука.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Само, че аз сама ще си напълня чашата...има с какво, ти ме разбираш, нали?!
