* * *
Късен следобед.
Някой вари ракията си.
Чак до мръкване.
* * *
Зелено небе.
Гинкобилобата цъфти.
Въздухът трепти.
* * *
Оттатък болката
Отведи ме тихо ти.
Омайно биле.
* * *
Надеждата ми
бучка захар в кафе
Дими на маса.
* * *
Помъдрях от –
още една измама.
Ранена птица.
© Роза Станкевич All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
