Хайкуиди 2 – за смъртта
*
Животът е спомен,
написан в хайку.
Смъртта – безкраен роман.
*
Смъртта понякога
е знак за живите.
За мъртвия – еднократен.
*
Смърт – хладно семе
в топлите обятия
на живота.
© Мария Димитрова All rights reserved.
*
Животът е спомен,
написан в хайку.
Смъртта – безкраен роман.
*
Смъртта понякога
е знак за живите.
За мъртвия – еднократен.
*
Смърт – хладно семе
в топлите обятия
на живота.
© Мария Димитрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...