Тишината е враг,
тя побърква ума ми,
но без нея съм слаб
като смислени думи.
Не познавам покой,
самотата ме плаши
във леглото на свой,
сменящ само чаршафи.
Нося маска-лице,
но без нея съм нищо,
дишащо от сърце,
чувстващо се излишно.
Тишината е враг,
свободата – ненужна,
щом с единия крак
се препъвам във чужда!
© Веселин Веселинов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
