Хаос

ХАОС

Бягаш на сън, багаш наяве – но си като в затвор.

А да наблюдаваш отстрани си е направо позор.

Наоколо цари единствено хаос

и в очите им ще видиш само алчност.

Крещиш, а звук не се чува – само  тишина...

Като в гробница, навред е пълна тъмнина.

Бориш се всеки ден с изкривеното съзнание,

защото за истинското няма познание...

Един от друг и веригата се оплита.

Всеки води война и то открита...

Пак ще дойде някой лигльо при мене.

Да хленчи, вместо себе си да погледне.

И това, разбира се ще ме вбеси...

Ще го посъветвам – помисли...

Но реши ли, че нарушени му били правата.

Ще му кажа – Ей я там врата.

Света не се върти единствено около теб,

Не се върти и около мен.

Има неща заради, които ти се иска да псуваш

Да се ядосваш и да наказваш

И това не е някаква романтика разлята

А обида, която явно се подмята.

А думи като принципи, честност

Са очевидно – подлост, жестокост...

Какво ли не се прави днес за славата?

А за другите, май да умират е поканата...

Всичко ей така си остава...

За онзи, който е принуден с всичко да се примирява.

За онзи, дето няма къде да спи.

За онзи, дето отровата вчера изпи.

За онези, деца дето им остава малко време.

Или пък тези дето са за близките си бреме…

А онези с властта в ръцете,

лицемерието им направо ме потресе.

Ще се покажат с бецветна усмивка.

Ще стъпчат всеки, ако срещу тях извика.

Или пък, ако някой сподели, колко ги мрази...

Ще кажат обичайното - няколко изтъркани фрази.

Ще вкарат някоя прозрачна мисъл,

лишена от всякакъв смисъл.

И спокойно и кротко,

ще кажат на всеки бунтар – споко.

И умираме малко по-малко...

Тук сме за толкова кратко...

За да видим как живот за пари се разменя

и как всичко толкова негативно се променя.

Вярно е, че хора сме и правим грешки...

Но това не включва оплитане на някой в интриги и мрежи.

Нито кражбата, нито убийството...

Не ни било присъщо покорството, а опорството!

Без значение каква е цената...

Важено било, кой печели в играта.

Да си първи във всичко, признавам умееш.

А не осъзнаваш ли, че все пак живееш?