Хаос
Главата ме боли.
Мислите в нея отново са хиляди,
милиони, милиарди... и нито една за мен.
Блъскат се една друга,
всяка със своя цел ме придърпва.
Егоисти и лицемери се подритват.
Неудачници и предатели се съсипват.
Познати и непознати се убиват.
Главата ме боли.
Деца без родители лош път поемат.
А тези с родители,
да не би по-добре да го вървят!
Бездомници много.
Скъперници безброй.
Главата ме боли.
Ръце, протегнати за помощ.
Сърца разбити.
Невинни, виновни ги изкарват.
А виновните летят!
Главата ме боли.
Измислени герои на почести се радват,
а истинските им се любуват.
Любовта смисъл губи.
Децата не са вече деца.
Главата ме боли.
Всичко е наопаки!
Всеки на другия завижда
и в него себе си не вижда.
Редът сега е друг.
Всеки сам подрежда
и за себе си всичко отрежда!
Главата ме боли.
Дали някога ще спре?
Ще бъда ли част от всичко това?
Ще бъда ли поредната мисъл в нечия глава,
поредната загубена в материалното измамена душа?
© Мина All rights reserved.
