Хаосът, който ме подрежда...
Нощта е предизвестие за сън.
За сън ли? Не заспивам, нецелунат.
Очертва се безкрайност. Но отвън,
а този свят без теб е кръгла нула...
Луната е студена стъкленица,
щом твоите коси не осветява.
Звездите - светли точки, не жълтици.
Не струват даже пет пари на цяло.
Мастилено небе със въжделения
Досущ, като безкрайно дълъг лист,
на който пиша все стихотворения
за болката от мъчната ти липса...
И никой не на себе си прилича.
Разхвърляна Вселена. Хаос пълен.
Подреждам се, защото те обичам
и нищо друго всъщност няма смисъл...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
