Хапче за светлина
ХАПЧЕ ЗА СВЕТЛИНА
Как жадна бях за синева
на есенна неделна утрин
с дъх на гора и на трева –
без телефони и компютри,
без рев на войнстващи коли
и крамолите на съседи,
без стряскащите новини –
които яростно ме следват.
Да ида някъде сама –
далече, горе, нависоко,
и мислите да споделя –
ако случайно срещна Господ:
– Сполай ти за добрия дух,
от който пролетта се ражда
под нежния тополов пух –
нехайник в тихата ми жажда,
за всяка капчица роса –
с която блика светлината,
за белоснежната бреза –
наплела резедаво лято,
за лавандуловия друм –
по който слънцето пристига
и в стаичката ми – без шум,
разгръща вехтите ми книги,
за мимолетния разкош
на всяка люлякова строфа,
за лунния невзрачен грош –
изгубен от щастлив пройдоха.
След теб – дори несъвършен,
светът напролет става хрисим.
Дали защото той от мен
или от друг не е зависим?
Или защото със перце
рисувани са небесата
и в твоите добри ръце
дори и глината е злато?
© Валентина Йотова All rights reserved.
