Харем
Дъхът ти по мене оставя следи
и чудя се как да ги крия.
Душата ми стихове пак зареди,
аз пиша - а времето трие.
Усмивката нежна се впива във мен
със нокти на мощна тигрица.
Живея отново живот ден за ден -
на еднодневки кралица.
Мечтите събличат наивността -
превръщат се в голи надежди.
А после се срещат с реалността -
и тя ги в харема отвежда.
Сега са надежди затворени в плен
и чакат султана да мине.
Светът им до болка е подреден -
за мъничко волност петимен.
Защо ли заплащаме за любовта
със свободата насъщна?
И тегне моралът - синджир на врата -
съвест и етика външна.
© Таня Гулериа All rights reserved.
