streptococcus (Таня Гулериа)
262 269
19.08.2018 г., 22:52 ч.

Харем 

  Поезия » Друга
590 0 5

Дъхът ти по мене оставя следи 
и чудя се как да ги крия. 
Душата ми стихове пак зареди, 
аз пиша - а времето трие.   

Усмивката нежна се впива във мен 
със нокти на мощна тигрица. 
Живея отново живот ден за ден - 
на еднодневки кралица.   

Мечтите събличат наивността - 
превръщат се в голи надежди.
А после се срещат с реалността - 
и тя ги в харема отвежда.   

Сега са надежди затворени в плен
и чакат султана да мине. 
Светът им до болка е подреден - 
за мъничко волност петимен.   

Защо ли заплащаме за любовта 
със свободата насъщна? 
И тегне моралът - синджир на врата - 
съвест и етика външна.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??