харесва ми
Ще продължа ( харесва ми)
да те обичам!
Защото знам -
без теб ще ми е празно.
Не ми се слушат никакви поличби.
Какво да пазя?! ... Само теб желая!
Едва ли може
някакво съчувствено,
избликнало във ярост откровение -
приятелство науж
с фалшиво русло,
да ме откаже да вървя към тебе.
Какво са намеци,
предупреждения,
дори и примери нагледни -
че бил си по-лукав от демон
и в рани радост си отглеждал...
Които преди мен са те харесвали -
сега (без глас)
се мъчат да изпеят,
че си жесток,
че си им безразличен,
а всъщност от желание са неми.
Ще продължа да искам
да си вятър,
през ятото на минало
отлитащо -
във дланите ти ще лежи душата ми,
във син отблясък да съм твоят смисъл.
В целувката на слънцето
ще спираме.
По устните му -
върху огнени поляни.
С червено злато,
съвършенство в изгрева -
затвора на сърцето ще изгаряме.
Ще те обичам!
Ще продължа да искам -
реки, потоци -
пламнали фонтани.
Да се пробуждам в твоята обител...
Ще бъда цвете - даже да си камък.
да те обичам!
Защото знам -
без теб ще ми е празно.
Не ми се слушат никакви поличби.
Какво да пазя?! ... Само теб желая!
Едва ли може
някакво съчувствено,
избликнало във ярост откровение -
приятелство науж
с фалшиво русло,
да ме откаже да вървя към тебе.
Какво са намеци,
предупреждения,
дори и примери нагледни -
че бил си по-лукав от демон
и в рани радост си отглеждал...
Които преди мен са те харесвали -
сега (без глас)
се мъчат да изпеят,
че си жесток,
че си им безразличен,
а всъщност от желание са неми.
Ще продължа да искам
да си вятър,
през ятото на минало
отлитащо -
във дланите ти ще лежи душата ми,
във син отблясък да съм твоят смисъл.
В целувката на слънцето
ще спираме.
По устните му -
върху огнени поляни.
С червено злато,
съвършенство в изгрева -
затвора на сърцето ще изгаряме.
Ще те обичам!
Ще продължа да искам -
реки, потоци -
пламнали фонтани.
Да се пробуждам в твоята обител...
Ще бъда цвете - даже да си камък.
© Дакота All rights reserved.
