Харесвам те - не те харесвам
Харесвам те, когато си добър и светъл,
когато се усмихваш и блестиш.
Харесвам те , когато стъпките ти бързи пак към мен те носят,
а моето сърце във ритъм с тях започва да тупти!
Харесвам те, когато си доволен
и се разлива благост покрай теб.
Харесвам те и даже недоволен,
със смръщен нос и поглед на обидено дете.
Харесвам те, когато изтощена от любов до теб заспивам,
допряла хладно тяло до горещата ти плът.
Харесвам те, когато те сънувам
и няма друг в съня ми - само аз и ти.
Харесвам те , когато се събуждам,
а ти си още тук, до мен.
Завивам те полекичка, за да не те разбудя,
защото искам дълго да те гледам -
харесвам те дори, когато спиш.
Не те харесвам само, ако си далеч от мене.
И мислите си, че си с друга, не харесвам аз.
Опитвам се да бъда хладнокръвна.
Да убеждавам себе си, че не ревнувам,
че мога и без теб да продължа!
А всъщност искам да крещя от ужас!
От страх, че няма да се върнеш и тогава ще умра.
Не ми е жал за старото ми, болно тяло.
Душата ми без тебе ще умре,
загубила причината, за да е жива досега!
© Мария Маринова All rights reserved.