Харизма
Искрицата горяща в твоя поглед
прескочи в мен и ме гори,
лъч спонтанна лъчезарност
зарежда чуствата ми с добрина.
Прескачат игривите звездици,
живот им дават твоите очи,
извират, не от черните зеници,
а някъде в недрата на ума.
Енергията динамична
струи на ударни вълни,
и без лицето ти да виждам
сияние мислите ми заслепи.
Мразя, толкова да те обичам,
да те обричам в самота
и въздуха край теб ревнувам лудо,
той повече докосва те от мен!
Кажи ми, как да оцелявам,
попаднах в магнитното поле,
покорявам се на твоята харизма,
а исках, аз да покорявам теб!?
© Misteria Vechna All rights reserved.
