Hасън
На Красето, с обич
Морето даде два рапана,
за да си гребнем синева.
Дъждец по ръбчето остана,
но пука ли ни от това?
Залита вятърът от вчера –
пи морска пяна – кьор кютюк...
Декември още е химера,
а лятото е вече тук.
Косите си приглажда вещо,
в морето топнал хладна длан.
И все му се привижда нещо –
Луните две, че е пиян.
Нощта, глазирана с комети,
годините ти, като прах,
светулка заблудена свети,
и пак издути са от смях
на лодките платната тънки,
че юли тича, загорял.
Момиче, хвърляй тези дънки,
виж хоризонта – гларус бял,
потайна, влюбена измама.
Е, обичайните лъжи,
че лятото е тук и няма,
да свърши, че ще продължи.
Една звезда ще ти откъсна,
най-ярката. Вземи я ти!
И знай, че рано, или късно,
ще сбъдне твоите мечти.
Тогава ще съм само пяна,
прибой, в крилете летен звън,
там някъде, високо свряна,
ще ти намигам, но насън.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
На вас, приятели благодаря от сърце!
