Хазарт
ХАЗАРТ
Спести лъжите. Уморих се –
от чакане в студени празни дни,
от вечната тръпчива липса.
А самотата никак не сладни.
Залогът бе докрай изчерпан
и хвърленият зар е проигран.
Престанах да се питам вече –
и аз нахалост ли играх ва банк?
Не спи кварталът и площадът
в дъждовната рулетка ме върти.
Не се надявам на пощада –
ако насреща си застанал ти.
През зейналите сто пробойни
светът не ми изглежда съвършен.
Но светлините ми напомнят,
че най-красивото остава в мен.
© Валентина Йотова All rights reserved.
