Sep 11, 2008, 12:16 PM

Хазарт

  Poetry
906 1 1

Нощта отново идва тихо,

луната води за късмет,

хазарт ще има да играе

до изгрев чак с мен и теб.

 

Какво ли можем да заложиме,

като ще паднем след това,

тя винаги е победителка

в рулетката на любовта.

 

Застава пак пред нас крупието,

обръща карта след това

и "Хоп!" - изгубих си сърцето,

а ти остана без душа.

 

Но утрото настъпва бавно

и време е да тръгва тя,

печалба тежка носи и играта -

сърцето мое, твоята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Невена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....