Нощта отново идва тихо,
луната води за късмет,
хазарт ще има да играе
до изгрев чак с мен и теб.
Какво ли можем да заложиме,
като ще паднем след това,
тя винаги е победителка
в рулетката на любовта.
Застава пак пред нас крупието,
обръща карта след това
и "Хоп!" - изгубих си сърцето,
а ти остана без душа.
Но утрото настъпва бавно
и време е да тръгва тя,
печалба тежка носи и играта -
сърцето мое, твоята душа.
© Невена Иванова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
