Hе ме пъдете
И всички кръстове – за мене изкования
и още няколко ги носех. С лекота.
В стиха си кътах слънчогледови желания,
луна, щурци любов... За хиляди лета.
Сред всички зими – все в сърцето ми вилнелите,
се грях със стихове и писах по снега.
В наивността и слепотата на неделите,
предпролетни се влюбих... та и досега.
След всичките голготи. Нека аз съм грешната.
Пирони, тръни, стигми.. А над тях – крила.
Щом ти и нежността ти в своя сън ме срещнете,
не ме пъдете... Нелюбима съм била...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
