Тази сутрин отрано, отрано,
грейна слънце в зелени треви,
топъл вятър стои, до коляно
и измислици разни мълви.
Как обичал единствено мене
бил без моите думи самин
и крила би ми дал, за летене,
небосвода дари би ми син.
Колко много го бива, го бива,
да залъгва си знам, но дали,
да политна и с него щастлива,
да съм днес? Утре пак ще вали. ...