Сияят локви, в тънки ледени премени,
звънчето вятърно трепти – премръзнало.
Прелита утро, май се е подхлъзнало,
къде ли бърза? Толкоз целеустремено.
Навързва вятърът мъглата на кордели,
по зъзнещите клони, на тополите.
Шепти на скрежа тихо, тихо: – Моля те!
Да ми напишеш стих – за юнските недели.
И с миши стъпчици пристъпва бяла зима,
и с дъх - сребро изписва – по стрехите ни,
за да отдъхне вятъртът, от скитане,
неделен стих. И в него пак светулки има.