Hехайно споменѝ ме в някой стих
Прашасала в сандъка ми разсъхнат
стои бутилка ром. Ще я делим.
Щом устните от жаждата пресъхнат
и влезе ни в очите струйка дим.
Прости, че се натрапвам, без покана,
мобилния на карти проиграх,
не би допуснал даже да остана,
от мене зная всички ги е страх.
При теб е топло, даже си запалил,
камина, с ярък огън, за разкош,
сама да преживея? О, едва ли!
Навън е вълча, зимна, лунна нощ.
Коя съм аз? Забравена позната.
За мен вади най-тънкия кристал,
забрави ли ме? Ето ме - Тъгата,
а колко нощи с мен си пил и пял.
Не пиеш вече? Стига, де, не може,
да си се преродил в такъв сухар.
Не ти ли стяга новата ти кожа,
когато се събуждаш все по-стар?
Китарата отдавна изгорил си?
Какво да търся тук при тебе щом,
тъй кисело се смееш и уж мил си?
Задръж си го еснафския си дом!
Къде отивам? Лягай, че е късно!
Не ми се извинявай! Да, простих.
Ако парче душа ти се откъсне,
нехайно споменѝ ме в някой стих.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
