voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
Jul 28, 2009, 1:23 AM  

Звездни мигове

  Poetry » Other
1.7K 0 22

 

 Нощта изгря –  и топла, и добра.
Пристъпи тихо – като самодива.
Тя няма друго – носи само мрак
и с него самотата ми завива.

Една звезда в прозореца ми кацна
и с тънък лъч небесна светлина
на свой език опита да ми каже,
че още съм обичана жена.

Нощта видя, доволно се усмихна...
Дали е осъзнала в този час,
че всяка обич има звездни мигове
и те зависят от самите нас?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Клокочи в теб вулкан, Ели...Колко вярно си го казала само. Такава страст кипи из теб и в тези стихове-отломъци...Поздрав, Слънце!
  • kirilpetrov (Кирил Петров)
    kirilpetrov (Кирил Петров)
    Отличен повече от 6 !
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Изгарящите мигове се помнят, дори когато любовта е отминала...
    А вашите думи, Приятели, са като огнени искри за мен.
    Благодаря ви от сърце!
    С обич!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    хей, момиче хубаво...много е хубаво!
  • СашоМ (Сашо Маринов)
    СашоМ (Сашо Маринов)
    Не се оглеждам.
    Отдавна ме плени
    и взирам се в твоите очи.
    Сърцето бие лудо,
    кръвта кипи
    и все за тебе мисля.

    Хей, момиче,
    аз гледам те,
    изпивам те с очи.
    А те красиви са,
    погледнеш ли ги
    ще се влюбиш ти
    и огъня в тебе
    ще запаля,
    една любов
    с теб да ни изгаря.

    Красив, огнен стих за Любовта!
    Поздрави, Ели! ))))))

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0