Jul 28, 2009, 1:23 AM  

Звездни мигове 

  Poetry » Other
1460 0 22

 

 Нощта изгря –  и топла, и добра.
Пристъпи тихо – като самодива.
Тя няма друго – носи само мрак
и с него самотата ми завива.

Една звезда в прозореца ми кацна
и с тънък лъч небесна светлина
на свой език опита да ми каже,
че още съм обичана жена.

Нощта видя, доволно се усмихна...
Дали е осъзнала в този час,
че всяка обич има звездни мигове
и те зависят от самите нас?

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??