28.07.2009 г., 1:23 ч.  

Звездни мигове 

  Поезия » Друга
1518 0 22

 

 Нощта изгря –  и топла, и добра.
Пристъпи тихо – като самодива.
Тя няма друго – носи само мрак
и с него самотата ми завива.

Една звезда в прозореца ми кацна
и с тънък лъч небесна светлина
на свой език опита да ми каже,
че още съм обичана жена.

Нощта видя, доволно се усмихна...
Дали е осъзнала в този час,
че всяка обич има звездни мигове
и те зависят от самите нас?

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??