В проверени грешки пак отново смело стъпвам
лекувам си душата сред наложени декори
но се движа бавно, и достойнство
и на Бога в нещата се не бъркам
улиците прашни със старите обувки търкам
и тайничко през рамо за любови се озъртам
на дъното на огледалото с маронетка пак танцувам блус
харесвам я защото тя усеща моя вкус
нощем тайно храня попови лъжички
ала в мънички панички
ала в мънички панички!
© Христо Манчев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
