Самотен странник през града ни крачи,
очи надолу хрисимо е свел.
Сред толкова случайни минувачи
върви си. Без посока и без цел.
Опърпан силует. Вечерно време,
безмълвна сянка, тъмен силует.
Сред празен шум и говор дребнотемен
от своите си мисли е обзет.
Край вас да мине, сякаш невидим е
сляп за витрини, глъч и людска гмеж,
зовете го с каквото щете име,
годините му – колкото дадеш. ...