Hеслучен
Самотен странник през града ни крачи,
очи надолу хрисимо е свел.
Сред толкова случайни минувачи
върви си. Без посока и без цел.
Опърпан силует. Вечерно време,
безмълвна сянка, тъмен силует.
Сред празен шум и говор дребнотемен
от своите си мисли е обзет.
Край вас да мине, сякаш невидим е
сляп за витрини, глъч и людска гмеж,
зовете го с каквото щете име,
годините му – колкото дадеш.
Нелепо килнал шапката си смешна,
изглежда, че не е съвсем наред...
Усмихват се децата, щом го срещнат,
познават го. Добрият стар поет.
Той дом си няма, ни дете, ни куче,
но приказки разказва, знаят те.
И цял живот върви така – неслучен,
самият той – в душата си дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
