Едно момиче из тълпата скита,
увито като в мантия в скръбта си.
С невиждащи очи, с лице изпито,
насила вкаменило паметта си.
А хората забързани го блъскат,
затичали след щастието свое.
Усмивките фалшиви го отблъскват,
отприщват пак на сълзите пороя.
Поспрете! Погледнете - тя е тъжна
и мъка от очите ù наднича.
Едничка нежна дума ù е нужна,
отново да се смее и обича. ...