ххх

Poetry » Other

1.4K 0 2

Ако приятелството значи нещо,

обади се!

Аз звънях, звънях, но уморих се!

Все първа ръка да подавам,

все на другаря добро да направя.

И все аз сама да оставам,

сама да се радвам,

сама да си страдам.

Сама със себе си да бъда приятел,

а уж приятели имам, но само аз съм приятел.

Колко пъти обадих се, просто така!

Да те попитам добре ли си

и да ти чуя гласа.

Колко пъти обади се - нито веднъж!

Телефона ми знаеш ли, нямаш нужда, задръж!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

orisia (Ния Младенова)

Така го усетих,така го написах!Всъщност,не точно така го усетих,но не искам да задълбавам.Даже нямам ясна представа защо изобщо го публикувах,защото за мен самата това не е поезия,но в момента,в който го писах не мислех за това.Вие имате ли някакви идеи в каква да бъде поднесено?Може би като разказ за приятелството,предателството,самотата...

2012-10-07T18:32:52+03:00
zefpet (Илко Карайчев)

Защо сте подредили това като стихотворение?

2012-10-07T18:21:58+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0