ххх

Poetry » Other

1.4K 0 2

Ако приятелството значи нещо,

обади се!

Аз звънях, звънях, но уморих се!

Все първа ръка да подавам,

все на другаря добро да направя.

И все аз сама да оставам,

сама да се радвам,

сама да си страдам.

Сама със себе си да бъда приятел,

а уж приятели имам, но само аз съм приятел.

Колко пъти обадих се, просто така!

Да те попитам добре ли си

и да ти чуя гласа.

Колко пъти обади се - нито веднъж!

Телефона ми знаеш ли, нямаш нужда, задръж!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

orisia (Ния Младенова)

Така го усетих,така го написах!Всъщност,не точно така го усетих,но не искам да задълбавам.Даже нямам ясна представа защо изобщо го публикувах,защото за мен самата това не е поезия,но в момента,в който го писах не мислех за това.Вие имате ли някакви идеи в каква да бъде поднесено?Може би като разказ за приятелството,предателството,самотата...

2012-10-07T18:32:52+03:00
zefpet (Илко Карайчев)

Защо сте подредили това като стихотворение?

2012-10-07T18:21:58+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0