ххх
Нощта е почерняла от лъжи,
че някъде звездите се събличат.
Отчаяно във тъмното кръжи
едно самотно зъзнещо : " Обичам!"
А лунният безмълвен светофар
примигва със едно око зелено.
И някъде тъгува спомен стар
по нещо чакано. Несподелено.
Стрелките се застигат в полусън.
Разсичат тишината на полвини.
Във тоя час дърветата отвън
напомнят ми за райските градини.
Напомнят ми, че жива е нощта.
Очаква някой пак да я прегърне.
Но случват ни се толкова неща,
че няма време спомена да върнем.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
