Dec 3, 2016, 10:19 PM

ххх49

  Poetry » Love
653 0 4

                                    На Емо

 

В сърцето си поглеждам. И те виждам.

Стоиш си там невидимо и кротко.

И всяка нощ една звездица рижа

при теб ме води тихо като котка.

 

Във мислите ми скрил си се нарочно

и блясваш ненадейно в нежна дума.

Ти искаш мен, аз искам тебе точно

по начин невъзможен и безумен.

 

Не смея да тъгувам и да плача.

В сълзѝте ми дори безгрижно плуваш.

Не си се разтопил безшумно в здрача,

щом вътре в мене още съществуваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...