...хич не искам и да съм перфектна.
Навярно много ще ми натежи.
Нека има си го и дефекта.
Така човешко е да се греши.
Ще си ходя, ей така - опърпана и дива.
Етикетът - нека ми стърчи.
Усмивката ми - мъничко е крива.
Но стоплила е хиляди души.
Хич не искам и да съм кокетна.
Щом те дразня - ме режи.
Леко ми е, хей така да го приема,
щом зад грешките добро струи.
© Виолета All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
