...хич не искам и да съм перфектна.
Навярно много ще ми натежи.
Нека има си го и дефекта.
Така човешко е да се греши.
Ще си ходя, ей така - опърпана и дива.
Етикетът - нека ми стърчи.
Усмивката ми - мъничко е крива.
Но стоплила е хиляди души.
Хич не искам и да съм кокетна.
Щом те дразня - ме режи.
Леко ми е, хей така да го приема,
щом зад грешките добро струи.