Как бързо се разтапяха минутите,
покапали от восъчната свещ
върху килима. Как стопиха думите
и изгориха всеки луд копнеж
в отблясъците кротки на камината
по запламтели цветни стъкълца,
витража окрасили. Вън е зимата,
пробила с поглед път в безкрайността,
преминала прeз нас. Забравен, вятърът
по пантите скрибуца като луд.
Привива се под тежестта вратата.
Навява сняг, навява много студ.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
