Aug 4, 2021, 12:55 PM

Хиляда извора 

  Poetry » Other
347 0 6

Пустиня, без хектар оазис,
умирам от жажда по тебе.
Завиждам на тези, що пазят
зеления, в дъното, хребет.

 

Там извори живи извират
и в пясъка търсят си цвете.
Хиляда са. Как ли намират
във жегата своя владетел?

 

А слънцето знойно припича
и огнени кръгове вае.
Хилядата извори тичат,
и търсят мощта на безкрая.

 

И огъня жив му даряват,
преминали жадна пустиня.
Така е. Когато стаяват
водите си в хладката тиня.

 

Владетелят дълго ги чака,
истории приказни слуша.
Преминали тръни и драки,
достигат до чуждата суша.

© Елия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??