Хиляда извора
Пустиня, без хектар оазис,
умирам от жажда по тебе.
Завиждам на тези, що пазят
зеления, в дъното, хребет.
Там извори живи извират
и в пясъка търсят си цвете.
Хиляда са. Как ли намират
във жегата своя владетел?
А слънцето знойно припича
и огнени кръгове вае.
Хилядата извори тичат,
и търсят мощта на безкрая.
И огъня жив му даряват,
преминали жадна пустиня.
Така е. Когато стаяват
водите си в хладката тиня.
Владетелят дълго ги чака,
истории приказни слуша.
Преминали тръни и драки,
достигат до чуждата суша.
© Елия All rights reserved.
