Хиляда сто и две по Рихтер
Не съм за обич. "О" плюс "бич" плюс мен — земетресение...
Хиляда сто и две по Рихтер ми е магнитудът.
Наместо да ми търсиш рози, си търси спасение.
Че не е знак за бистър ум да се захванеш с луда.
Не ме задиряй. Тия дири всъщност са на куче.
А свойте с пепел ги заривам. Вкъщи ми е тясно.
Не се върви по чужди стъпки. Аз ли да те уча?
Живот(н)и диви бродят в мрака. Много е опасно!
Недей звъни. На мен звънец не можеш да ми сложиш.
Ни пръстен, ни каишка, а пък камо ли намордник...
Живот един опитомих, със все стоте му кожи.
Остана къс душа да влача, вързана със корда.
Била съм сладка!? Как пък не... Комай си пробвал джанка?
Нали Гергьовден ще ме стигне, бяла ли съм, кротка...
В главата ми си търсят място триста зли спартанки,
дори на вид да ти приличам на персийска котка.
Какъв ти брак? Главите луди дявол ги бракува.
А аз пък на един такъв случайно съм му щерка.
На шепа боб щастлив живот без мен ти пророкувам.
Че хлопа ли дъска наум, не става със отвертка.
Здравей? Живот и здраве стигат. И пари за пасти.
Сега ти казвам сбогом. С Бог напред, към автобуса!
Билети няма? Как очакваш с мен билет за щастие...
Побързай. В 5 очакват дъжд. А после идва трусът...
© Пепа Петрунова All rights reserved.
